ДОЛЮТЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЮТЯ̀ВА МИ несв.; долютѐе ми, мин. св. долютя̀ ми, св., непрех. Започвам да усещам лютивина; става ми люто, залютява ми. Сапунът бил лютив. Който си поотворел очите, долютявало му, та ще не ще — трябвало да мижи и да чака бръснаря. Ран Босилек, ВП, 121. Смукна дълбоко [от цигарата] и на очите му долютя от пушека. Ив. Венков, ХКН, 39. Долютя ми много от чушката, та хапнах залък хляб.