ДОМАКИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОМАКЍНЯ ж. 1. Стопанка на дом, на къща; домакинка. — То... няма ли си я домакинята, огън да я изгори къщата. Сп. Кралевски, ВО, 34. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата .. С нечепкана вълна в подгънати престилки, с чорап или хурка в ръце, всяка от тях бързаше да притури още нещо към добрата наредба на своето гнездо, .. В лицата им се четеше неотстъпното желание да изпълнят докрай и в най-пълна добросъвестност своя дълг като домакини и майки. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. Една жена, облечена скромно, с добродушно селско лице и със сдържана, но непринудена любезност го [главния прокурор] покани да влезе,.. Тя не изглеждаше да е домакинята, но пък не мязаше и на слугиня. Г. Караславов, Т, 11. Домакин за дом радей, / домакиня дома шета, — / тъй полека-лека крета / дом, докле захубавей. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 103. Добра домакиня. // У̀редна, добра стопанка; домакинка, къщовница. — Не искам аз много учена жена, нито пък от ония, с червените нокти, дето по цял ден скитат от кино на кино. — Аз искам жена скромничка, жена работлива, домакиня, дето ще ми завърти дом, дето ще ме изпрати и посрещне. Д. Калфов, Избр. разк., 377. Пометѐ рано двори домакиня / и рано в къщи стъкми, нареди. Н. Ракитин, С II, 83.
2. Жена, която се намира в собствения си дом (по отношение на своите гости). Лина не желаеше пари за тия премии .. Вечен и неизменен гост беше братовчедът на Лина — Васил Хаджипетков, .., който помагаше на братовчедка си да бъде мила и приветлива домакиня. М. Грубешлиева, ПП, 222-223. Домакинята, .., пое от слугинята сребърната широка синия с предметите на прощъпалника. Ив. Вазов, Съч. ХII, 43. Младият човек ни кани вътре. В антрето ни посреща младата домакиня с пеленаче на ръце. Н. Фурнаджиев, МП, 59. Ния влезе в малък двор, .., сетне отвори вратата на малка, ниска къща .. Никой не излизаше да я посрещне — дали домакинята беше болна? Д. Талев, ПК, 351. // Само мн. Мъж и жена, съпруг и съпруга, които се намират в собствения си дом (по отношение на гостите си). Подир това нямаше как да откажат на гостолюбивите домакини и приеха да се върнат за обяд. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 76. Около голямата маса в трапезарията се събраха много хора — домакините, децата им и още неколцина роднини. Св. Минков, ПК, 19. На двора под столетника орех, върху зелената като малахит трева, постлаха едно китено халище, наредиха възглавници, .. Насядаха гостите и домакините. А. Каралийчев, ПГ, 125.
3. Жена, която няма или не упражнява професия, а се занимава само с домакинска работа. Баща ми е учител, а мама домакиня. Д. Добревски, БКН, 91. Той беше водил няколко телефонни разговори, бяха му направили посещение четири домакини, които се отегчавали в къщи и уверявали, че ще се справят добре с плановата работа. Х. Бенадов, СбСт, 88.
4. Жена, която организира и осъществява някаква обществена проява, тържество. Азлалийката, облечена със скъпа черна рокля, шеташе постоянно от колите до параклиса, наглеждаше курбаните, обикаляше сергиите и поздравяваше всички познати с добре дошли, тъй като се смяташе за домакиня на това голямо тържество. Г. Караславов, СИ, 71.
5. Диал. Жена, съпруга. — По-нататък ще бъде това, че наша Лила ще да са нарече домакиня на богато ергенче. Л. Каравелов, Съч. II, 62. Така ситно и внимателно е обшила тя бялото хасе — сякаш си е представяла в момента, че е вече негова домакиня и приготвя ризичка или шапо за малкото бебе. Д. Калфов, ПЮН, 124.