ДОМАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМА̀Т м. 1. Едногодишно зеленчуково растение от семейство картофови, чиито валчести месести червени плодове с възкисел вкус се употребяват за храна. Lycopersicum esculentum. Бай Гоце най-после стигна до къщичката си, която се гушеше сред кичеста градинка. Стопанката му беше засадила няколко лехи с фасул, чушки и домати. Д. Спространов, С, 88. В околността на големите градове има и специални градини за обработвание както бобовите растения, тъй и разни зеленчуци, като: патладжани, домати, зеле, .. и др. А "България", 84. — Каква файда от цветята? .. Ако не домати, две-три гнезда краставички да беше посеяла, по-хубаво щеше да бъде. М. Марчевски, П, 272. Доматът е южно растение, което много обича топлина. Именно затова става нужда най-напред да се отглежда в топлици. Бтн V и VI кл (превод), 100.

2. Плодът на това растение. На обед селянчето пак го намери. Донесе му два домата и хляб и солчица, свита в парченце вестник. Цв. Ангелов, ЧД, 81. Месото беше нарязано на малки парченца и сготвено с настъргани картофи, пиперки, домати и други зеленчуци. Ал. Бабек, МЕ, 135. — Здрасти! — поздрави го, .., и приседна на варела до

него. — Ядеш ли? — Здрасти! — Емил продължаваше да яде, като на всеки залък хляб слагаше и по един резен домат. Д. Ангелов, ЖС, 104. — Какви чудни домати съм ял в Търново! Едни топчести, червени и толкова пресни, че ги гълтах заедно със сутрешната роса. Г. Белев, КВА, 283.

◊ Червен като домат. Разг. Много и силно червен; яркочервен. Син домат. Патладжан. Гювечът беше тлъст и приготвен както старшията го обичаше: с картофи, със сини домати и малки, лютиви чушки. Д. Димов, Т, 21.

— От исп. tomata и тур. domates или гр. ντομάτα. — В‑к Время, 21. VIII. 1865.