ДОМАШАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМАША̀Р¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Разг. Мъж, който обича да си стои вкъщи; домосед, домошар. Веднага се прибира от работа, домашар е.

2. Остар. Семеен мъж. Учители, ако не са домашари, трябва да имат обиталища в училищата. Ст. Младенов, БТР I, 569.

3. Диал. Домакин (в 1 знач.). Той върти къщната работа, добър домашар е.

4. Диал. Домашен дух; таласъм (Ст. Младенов, БТР).

— Друга форма: домоша̀р.

ДОМАША̀Р², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Вид змия, която се въди по къщите; мишеядка, мишкар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.