ДОМАШАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМАША̀РКА ж. 1. Разг. Жена, която обича да си стои в къщи; домоседка. Нали знаеш, че тя не обича да ходи по гости, голяма домашарка е.

2. Диал. Домакиня (в 1 знач.). Тя беше такава добра домашарка, каквито бяха и хиляди други съпруги и майки. Макар че работеше и тичаше по партийна и синдикална работа, нейната къща блестеше от чистота. Г. Караславов, ОХ III, 299.

— Друга форма: домоша̀рка.