ДОМАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОМА̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който се отнася до дом, който е свързан с дом или с домакинство. Сега тя, още от първите дни след сватбата се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8. Бабите, като преметяха пред къщи и свършеха домашната работа, сядаха на къщните прагове с хурка в ръка. Д. Спространов, С, 86. И стремейки се час по-скоро да се доближи до него, той отиде два пъти у дома на своя патрон и задигна не малко томове от домашната му библиотека. Д. Калфов, Избр. разк., 361. За да дадем истинско понятие на Европа за домашния бит на българите, едва ли ще трябва много разноски и труд: ще се построи в Изложението една селска къща. Ал. Константинов, Съч. I, 233. Домашен бюджет.
2. За обувки, дрехи и под. — който е предназначен за носене вкъщи, неофициален. Пристегна пъстрата овехтяла домашна роба на мършавото си тяло, сви тънките си бледи устни и седна на кушетката в широката гостна. Ем. Манов, ДСР, 266-267. Облечена беше [Биляна] в дълга светлосива домашна дреха, прихваната високо на гърдите, с тесни червени, черни и сиви ивици везба по пазвите. Д. Талев, С II, 60. — Идвам, идвам — каза той за всеки случай и бързо стана от леглото, като нахлузи домашните си пантофи. К. Калчев, СТ, 89. Висок белокос човек по домашен халат се отправи към бюрото и без да запали работната лампа, дръпна стола и седна. Б. Йосифова, БЧМ, 6. // За уред, прибор и под. — който е предназначен за употреба вкъщи, в къщния бит. Много разпространени са и малките домашни преси за сокове, които са особено необходими за малките деца. Г. Белев, КВА, 287. В ъгъла тъмнееше широк дървен скрин, боядисан кафяво, а над него стърчеше сложена малка етажерка за книги и дребни домашни прибори. Кр. Велков, СБ, 26. Домашни вещи.
3. Който е приготвен, изработен в частен дом, а не във фабрика, в работилница. В дисагите си носеше две премени долни дрехи от домашно платно, няколко чифта чорапи от домашна прежда, едни похлупци, пълни с небито сирене и два сомуна домашен хляб. Д. Талев, ПК, 35. На масата се появи и мезето — някакъв особен вид домашни наденици, сирене и луканка. П. Вежинов, ЗНН, 26. Останалите членове на комисията бяха намерили познати и приятели и седнали пред чашка хубаво домашно вино, не мислеха да лягат рано. А. Наковски, МПП, 133. Облечен е полуграждански — широки панталони от домашен шаяк, също такава жилетка. Й. Йовков, А, 154. Висок мъж се провира край нас и застава зад тезгяха. Облечен е в сини потури от домашен док и аба. Л. Стоянов, ЛФ, 1958, бр. 7, 3. Домашен сапун. // За учебна работа — която се извършва, приготвя вкъщи, а не в училище. Говореше се за някакво домашно упражнение, дадено на класа от учителката по български език. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20. Разбрах, че Йордан се интересува от много подробности, затова освен моите проучвания му изпратих описания от ученици, на които зададох домашни работи на теми: "Скъперничаството", "Скрити пари", .., "Лоши отношения в семейството". Сб??СЕП, 431. Ти мислеше само за уроците си, за трудните задачи и дългите домашни упражнения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112.
4. Който е свързан със семейството. Вкъщи го [Павел] не свърташе, домашните разправии го ядосваха и той не можеше да ги търпи. Елин Пелин, Съч. III, 46. — Аз, господин инспекторе... днес... поради много важни домашни причини... закъснях само с една минута. Д. Калфов, Избр. разк., 194. Перспективата на тихо и светло домашно щастие се усмихваше вече на душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 68. И изведнаж от къщата ми изчезнаха нашите интимни и сладки грижи за градинката, за летните разходки, за къщната наредба, .., за малките домашни празници. Елин Пелин, Съч. IV, 148-149. Само че госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го и от това често произлизаха необходимите домашни скандали. Елин Пелин, Съч. IV, 195. // За възпитание — получено в дома, в семейството. Липсата на здрава родителска грижа, на сериозно домашно възпитание и особено много жаждата за лек и приятен живот прерязват пътя на младежите към висшето образование. П. Вежинов, ДМ, 49.
5. Който има постоянна служба, функция, свързана с нечий дом, с членовете на някакво семейство. Жена му Севастина, кръгло сираче, беше до преди две години домашна прислужница в семейството на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 37. Соколов беше домашен лекар на Марка и идеше да навиди Асенча. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 32. В тези дни те [момичетата от съседните села] се цанеха за по шест месеца като домашни помощници (слугини) в частни домове. П. Мирчев, СЗ, 107. Когато Алеко Константинов трябва да тръгне на училище, взема му [бащата] домашни учители, при които завършва първоначалното си образование. Лит. ХI кл, 8. Баща му, е бил принуждаван .. да скита от град на град, .. По тоя начин бъдещият поет се е запознавал пряко с всички баирища, .., а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 5-6.
6. Разш. Който е направен или функционира в собствената страна, а не в чужбина. Много от техните подвизи са увековечени в песни, а за още много съществуват само разкази , спазени писмено в книгите на разни чужди пътешественици по Балканския полуостров, или в домашни летописни бележки от онова време. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32. Освен няколкото откъслечни сведения от византийски писатели и един домашен писмен паметник ние не притежаваме други извори за проучване миналото на Средец. ВН, 1960, бр. 2865, 4. Под печат са IV и V книжки от списанието "Наш живот" със следното съдържание: 1) .., сатира от Ст. Михайловски; ..; 5) "Мисли върху домашната ни художествена литература" от Н. Н. Бълг., 1902, бр. 466, 4. Домашна индустрия.
7. Като същ. домашно ср., домашна ж. и мн. домашни. Разг. Писмено упражнение на ученик за вкъщи. На третия чин един пущаше книжки топчета в гърба на другаря пред него, друг тихичко мяукаше като коте, а на крайните чинове няколко души си преписваха домашното по алгебра. Чудомир, Избр. пр, 243. — Не знам друг ученик като него. Никога не четеше в къщи. Написваше набързо домашните си и изхвърчаваше навън. П. Бобев, К, 70. Домашните по алгебра и латински беше написала още в петък вечерта — първият ден от тридневната ваканция на учениците за гроздобера. Д. Димов, Т, 13.
8. Като същ. домашни<те> мн. Близките, с които едно лице живее в една къща, в едни дом. Обичай беше да се плаче, когато булката напуща бащината си къща. Но сега плакаха не само домашните, но всички, плакаха дори хора, които не знаеха що е сълзи през живота си. Й. Йовков, СЛ, 176. Домашните — съпругата на болния, .. младият син, .. снахата, неговата жена, .. всички имаха едно тържествено-тъжно изражение, приготвено сякаш за събитие, което се очаква. К. Константинов, Избр. разк., 122.
◊ Домашен арест. Задържане на лице, обикн. под стража вкъщи без право да излиза вън от къщи, от дома. Тази [полицейска] охрана се превърна в своеобразен домашен арест. РД, 1959, бр. 272, 1. Домашен отпуск. Отпуск на военнослужещ или трудещ се, който той прекарва вкъщи, при близките си. Милена, баща ѝ и майка ѝ бяха в къщи. При тях имаше и някакъв войник, от чиято униформа Илка се стресна, но веднага след туй се успокои, като разбра, че това е братчето на Милена, което се беше завърнало в домашен отпуск. К. Калчев, ЖП, 312. Домашни животни. Различни видове животни (коне, кози, овце, свини и др.), развъждани от човека за задоволяване на неговите стопански и битови нужди. Директорът на завода, .., им разрешил да развъждат домашни животни в двора на общежитието. К. Калчев, ДНГ, 45-46. Домашни потреби. Вещи, предмети, необходими за домакинството. Тъй като не е гарантиран с установен постоянен доход, всеки се е стремял и бързал да си купи къщичка, още повече, че те са се давали и на изплащане. Но условията са били същите, както при купуване на мебели и други домашни потреби. Г. Белев, КВА, 150.
? Домашен кът; домашно огнище. Обикн. Поет. Дом, семейство. Печката бумти. Колко е хубава топлината на домашния кът! А. Каралийчев, ПД, 22. Какво нещо е сладост от семеен живот, от домашно огнище, на мене е непознато. Ив. Вазов, Съч. IХ, 18. И аз можех да имам топъл домашен
кът, / нежни грижи и всекидневни радости. Е. Багряна, ЗМ, 85. Домашно пиле. Разг. Човек, който през по-голямата част от времето си стои у дома си, който не обича да излиза от къщи. Личен и юначен мъж е Калофер, ала не е за жена. Задоми ли се, ще преклони глава пред турци и чорбаджии и тогаз всеки на подбив ще го вземе .. Ще кажат хората: хей го на̀, слезе орелът от планината и стана домашно пиле. М. Марчевски, П, 26.