ДОМЕСТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЕСТЍК, мн. ‑ци, м. Истор. Военачалник във византийската войска. Контостефан беше доместник на западните схоли — ще рече, той повеляваше на ромейските войски в европейските земи на империята. А. Дончев, СВС, 53.

◊ Велик доместик. Истор. През ХIV в. — главнокомандващ византийската войска. — Императорът, неговата майка и великият доместик Апокавк писмено ни се заклеха, че ще изпълнят всичко това, що сме изявили по стъгдите на тракийските градове. Ст. Загорчинов, ДТ, 407. Теодосий не помнеше как застана пред императора, .., чу само, че великият доместик назова името му и името на Велисария. П. Константинов, ПИГ, 37.

— От гр. δομέστικος.