ДОМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЍВАМ, ‑аш, несв.; домѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. домѝт, св., прех. 1. Измивам и това, което е останало неизмито, измивам докрай; доизмивам. Там слугинята домиваше съдовете. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 19.

2. Измивам допълнително, измивам още; доизмивам. Домий два-три домата, че тези няма да стигнат за салатата. домивам се, домия се страд., възвр. и взаим.