ДОМИНА̀НТА

ДОМИНА̀НТА ж. 1. Книж. Признак или мисъл, идея, която преобладава някъде, доминира над другите; основен признак, главна идея. Макар и при неговия [на Смирненски] случай да би могло да се каже, че "римата е доминанта, която определя всички други поетически елементи", "ритъмът е основната сила, основната енергия на стиха." Н. Лилиев, Съч. III, 86. // Рядко. Преобладаване, превъзходство. — Аз съм за доминантата на разума. Всякога съм се плашил от емоционалните хора. Ем. Манов, БГ, 194.

2. Физиол. Огнище на възбуда в централната нервна система, временно определящо реакциите на организма на вътрешни и външни дразнители. Паталогична доминанта в мозъчната кора.

3. Архит. Господстващ елемент в композицията на архитектурен ансамбъл. В дъното на площада срещу черквата .. като доминанта на комплекса е изправила своите 17 етажа строената жилищна сграда. ВН, 1961, бр. 3106, 4.

4. Муз. Петата степен на една гама и една от степените, върху която се изграждат основните акорди.

— От лат. dominans, ‑antis 'господстващ'.

Списък на думите по буква