ДОМНУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀МНУЛ м. Остар. Господин (в 1 знач.) (обикн. в обръщение към румънец или от румънец). — Домнуле Гика, още една чаша, че ще те земе дяволът! Ив. Вазов, Съч. VI, 76. — Какъв живот имаше едно време, домнуле! Качиш се на файтона, накривиш бомбето и се наслаждаваш на тананикащите звънчета на конете. Г. Белев, КР, 84. — Домнуле, какво правят възпитаните хора, когато влизат в чужда къща? Тропат, нали? Л. Стоянов, Б, 35. Гърците го звяха кир Тодораки, власите — домнул Тодорика. Ил. Блъсков, ДБ, 22.

— От рум. domnul.