ДОМОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМО̀ВНЍК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Домакин, стопанин на къща, на дом. — Ти, Михо, си човек домовник. Иди при челядта си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 44. В старите времена само сос лъжици и един голям презръчник полагахме на трапезата, а сега секиму талерка с лъжичка, .. Истина, тия неща са потребни, обаче става много разход на домовника. П. Радов, КТБР, 74. Домовникът заклали на двора, бабата му зад къщата. ЦВ, 1856, бр. 264, 25. "Па ща там [в къщичката] да туря дваесе стовни вино, та и аз на стари години домовник да стана". Н. Бончев, Р (превод), 85.