ДОМО̀ВНЍЦА

ДОМО̀ВНЍЦА ж. Остар. и диал. Домакиня, стопанка на къща, на дом. София в късо время ся изучила добре да шие, а подир няколко годин била вече в состояние да ся разпоряжава като домовница в бащина си дома. С. Радулов, ГМП (превод), 215. Трябува да знае, че и най-имотната къща запада, когато домовницата за ничто ся не

грижи. Й. Груев, (превод) КН 4, 81. Гръцкият мир, при сичката си образованост, не бил в състояние да намери надеждна основа за постоянно развивание, което може да даде само семейството и на което за пазачка ся явява домовницата. Лет., 1871, 182. И наистина жената е домовница, пазачка на сичките покъщнини. У, 1871, бр. 17, 271.

Списък на думите по буква