ДОМОГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМО̀ГВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; домо̀гна се, ‑еш се, мин. св. домо̀гнах се, непрех. С предл. до, към или със следв. изр. със съюз да. 1. Само несв. Стремя се настойчиво, упорито към нещо, правя усилия да постигна нещо с всякакви средства, за да извлека облага за себе си или да постигна нещо нередно. Чуждото нравствено величие е трън в очи на филистерите и израза на това величие те се домогват да дискредитират с твърде и твърде наивната дума самохвалство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Паисий се домогва да възкреси историческото минало на българите, за да им напомни, че макар и да са в робство сега, имали са някога свое царство. Б. Пенев, НБВ, 51. Той е възставал против духовната тирания, която гръцкото духовенство се е домогвало да упражнява над българския народ. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Срещу народняшкото правителство обаче се обявили много буржоазни партии и политически водачи, които се домогвали към властта. Ист. VII кл, 106.

2. С усилия, с преодоляване на трудности успявам да постигна нещо; добирам се до нещо. А резултатът от тая удовлетворена жажда е — че той, който от училището е излязъл со знанието само на наустницата и псалтиря, се е домогнал до такова умствено развитие и добил такъв запас знания, с каквито твърде малцина от неговите съвременници би могли да се похвалят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 72. Какво струваше на тоя турчин да се откаже да напуска шосето, .. и да го остави в ръцете на двамата конни стражари, които се домогнаха да арестуват бежанеца? Ив. Вазов, Съч. ХII, 145. — Право е, гдето го рекли, че литературата е върховна проява на човешкия дух. Работил съм в много области, но тази е, струва ми се, най-висшата, до която се е домогвал моят дух. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 354-355. Ценно качество на изложбата са и различните стилове и изразни средства, до които се домогват авторите. ВН, 1960, бр. 2670, 4.