ДОМОУПРА̀ВИТЕЛ

ДОМОУПРА̀ВИТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Остар. Лице, което се грижи за адресната и паспортната регистрация на гражданите, които живеят в една жилищна сграда; домоначалник. Иди се запиши при домоуправителя, пък после ще се разберем за наема.

2. Лице, което се грижи за поддържането на домакинството и финансовия отчет в голям частен дом или имение; иконом. Неговият [на сеньор Перейра] домоуправител посреща и изпраща с удоволствие гостите, като се задоволява само да им покаже вилата на господаря си. Св. Минков, ДА, 81. Като са научи Йосиф, че онези хора пак дошли и водят и по-малкия си брат, заповяда на домоуправителя си да ги доведе на къщата му и да приготви добър пир. Н. Михайловски, ССИ (превод), 29.

Списък на думите по буква