ДОМОЧАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОЧА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Домашен, семеен. Никой не ще има едно свое,.., жилище, защото с ненарушимата святост на домочадното огнище, общепритежанието не би могло нито час да съществува. Ч, 1871, бр. 14, 424. Във фамилиите като нашата, гдето престъплението е наследствено.., това злополучие ся затваря често с убийство, което е обикновено домочадно убийство, последно престъпление, което умива всичките други. К. Величков и др., ЛБ (превод), 105.