ДОМОЧАДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМОЧА̀ДИЕ, мн. ‑я, ср. Книж. 1. Членовете на едно семейство (по отношение на родителите си или на един от родителите си); челяд. Трудеше се от зори до мрак за многолюдното си домочадие, шъташе в къщи, носеше на рамо вода с менци от кладенеца, .., шиеше дрехите ни. Ние бяхме трима братя и една сестричка. А. Каралийчев, С, 306. Той [дядото] и домочадието му (вдовица дъщеря, .. и снаха с гръден младенец на ръце, ..) за първи път виждаха човек от моята проба. П. К. Яворов, ХК, 57. Около софрата се нареди цялото домочадие на Рамадан. До бащата седна най-големият му седемнадесетгодишен син и по-нататък останалите три момчета. Б. Несторов, АР, 252.

2. Семейство, фамилия (родители и деца). Щом се разчу по Преспа за берлинското злодеяние, мнозина преспанци изпаднаха в смут и страх .. И които бяха по-предприемчиви, взеха да бягат от Преспа .. Бягаха отделни люде от по-младите, но бягаха и цели домочадия. Д. Талев, ПК, 667-668. Нерядко са намира в Румъния и домочадие, което да е нямало член от българско произхождение. НБ, 1877, бр. 70, 271. Най-прекрасното място на света не ми е бивало толкоз приятно, колкото родното ми място, защото там бяха родителите ми, .., сродниците и приятелите на домочадието ми. Пч, 1871, кн. 7, 102.