ДОМЪРЗЯВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЪРЗЯ̀ВА МЕ несв.; домързѝ ме св., непрех. Обхваща ме мързел, неохота, нежелание да работя изобщо или да свърша нещо определено. Като командир на батальона Мито беше на мястото си, занимаваше се редовно с подготовката на бойците, проявяваше се като смел и дисциплиниран и малко, съвсем малко понякога го домързяваше. Сл. Трънски, Н, 405. — Чакай, аз сега ще ти донеса. И не го домързя да отиде обратно до своя шлеп, първия до брега, да слезе в моряшката си кабина под покрива при носа и да се върне с парче хляб в ръцете. П. Спасов, ХлХ, 364. — Ех, да знаех, щях да ти обадя, ама вие бяхте много далече, домързя ме да ходя толкова далече. Г. Калаславов, Избр. съч. VIII, 292. — Ние отколе ся събудихме, ..; но домързя ни да станем и ний си приказвахме. В. Друмев, НФ, 88. — Марей, много недей лая, а работи като хората, чу ли! Ако пък толкоз те е домързяло, лягай на сянка под крушата, ама трудодни недей чака! Ст. Марков, ДБ, 126.