ДОМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. прех. Диал. Създавам на някого дом, семейство; задомявам, оженвам. Като ма, мамо, бре жениш, / като ма жениш и домиш, / защо ма, мамо, не питаш / зная ли икрам да чина / на свекър и на свекърва, / на зълви и на девере? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 470.

ДОМЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Задомявам се, оженвам се. — Аз сестра си няма да ти дам! — упорито повтори Стамат .. — Ще я дадеш! — каза Павлин. — И тя ме иска... Няма ти да се домиш за нея, я! Ст. Дичев, ЗС II, 200. Стоян на Рада думаше: / "Жени са, Радо, доми са — / и мене мама годила / за по-хубава от тебе!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 455. Болен лежи Гьорги, / болен лежи девет годин — / ни оздраве, ни умира, / па на либе прошка дава, / да са жени, да са доми, / дор е млада и зелена. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442.