ДОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОН¹ неизм., м. 1. Титла на благородник в Испания, поставяна пред името. Дон Карлос. Дон Паскуале.

2. В страните с официален език испански — господин (в 1 знач.).

— Исп. don.

ДОН², до̀нът, до̀на, мн. до̀нове, след числ. до̀на, м. Едно раздаване при игра на карти (обикн. бридж или покер).

— Фр. don.