ДОНАБЍРАМ2, ‑аш, несв.; донабера̀, ‑ѐш, мин. св. донабра̀х, св., непрех. За част от тяло на човек или животно или за рана — бера, набирам, гноясвам съвсем, докрай. Не трябва да слагаш от тази билка, докато не донабере раната. △ Убоденият му пръст донабра и гнойта изтече.