ДОНА̀ЖДАМ

ДОНА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; дона̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Наставям, снаждам нещо, за да стане както трябва,

както е необходимо; донадвам. Донадих роклята с волан от дантела, че ми беше къса.

2. Прибавям още нещо, за да стане колкото трябва, колкото е нужно. Донади още малко грозде, та да стане килограм.Донадих му и един чифт обувки.

3. Прибавям, казвам, допълвам още нещо към казаното преди това. Борис се засмя, като посочи подвързаните ръкописи: — Трябва да преодолеем хаоса...Който създадохме самички!донади гузно Добета. Й. Вълчев, СКН, 541-542. — Арнаутите били имали държава — днес си имат аги и бейове, изтурчени, ама техни си. Пък ние какво, а? Нищо се нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога. Тъй мисля аз, де — донади, защото забеляза в лицето на госта си нещо затворено и чуждо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. — Ха така! — отдъхнал генералът и донадил: — Предавам си вече пълномощията на подофицера Симо Симеонов Симов и той е вече за вас бог и цар. Й. Вълчев, РЗ, 88. донаждам се, донадя се страд.

Списък на думите по буква