ДОНА̀СЯМ

ДОНА̀СЯМ, ‑яш, несв.; донеса̀, ‑ѐш, мин. св. донѐсох, прич. мин. св. деят. донѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и (диал.) донѐл, св., прех. 1. Нося, пренасям нещо или някого до мястото, където съм или където е лицето, на което говоря. Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. — На другия ден ги [казаците] донесоха на носилка — убити. Хей, ваша милост! Не ми бяха деца, а в къщата ми огън падна. Й. Йовков, Разк. III, 40-41. Дядо Кольо дойде да ме попита вечерял ли съм и на отговора ми "ни съм", донесе ми малко хлебец и маслинки. П. Р. Славейков, БП I, IV. И баща му, и майка му, и учителите му видяха и патиха, додето Митро да се заседи в училището. Ден не се минуваше клетият му баша, да си не оставя работата и да го донася на гръб в училището. Ил. Блъсков, КУ, 4. Рано ранила Петкана, / студена вода донела, / бела погача омеси, / Милен у църкви запрати. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 179. Царян проводи двамина людя, / .. / — Иди ми вижте мажко Иванче, / ко я голямо — доведете го, / леко я малко — донесете го. Нар. пес., СбАИ, 107. Обр. Дойде есента и донесе тежки дни не само за манастиря, но и за цялата покрайнина. Й. Йовков, СЛ, 42. // За вятър и под. — правя, спомагам да се придвижи звук, шум, мирис и под., за да бъде възприет от сетивата. — Като подухнеше вятър, донасяше ни тук песента на жетварките. П. Тодоров, Събр. пр II, 300. Пресен въздух влизаше на струи [в стаята] и донасяше нежното гукане на гълъбите. М. Кремен, СС, 9. Дружината чу още по-рано отдалечени кукуригания, които нощната тишина донасяше от околните села. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 196. Ветрецът донасяше от пролома над селото свежата миризма на бора и здравеца. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Моторът млъкна. Вятърът донесе / от нейде / топъл лъх на чернозем. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 19. А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село. П. К. Яворов, Съч. I, 46.

2. Внасям, давам материални ценности като свой принос в домакинство и под. Зестрата, която беше му донесла Санка, както и "алтъните" ѝ .. Тошо чистосърдечно и с

голяма щедрост .. беше ги дал сам на Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 216. — Какво има Цвета? — Една хубост! .. Да е да имаха имот, да донесе нещо, а то... Елин Пелин, Съч. III, 115. Самият той беше се оженил по сметка. Цонка му донесе над триста хиляди лева пари и имот, един наниз австрийски лири, една грубовато изработена спалня — тежък, жълто лакиран гардероб и две кола прикя. Ем. Станев, ИК I и II, 26. — Трябвало да се спестява, трябвало ориз да се не зима, зехтин в делник да се не туря в гозбите — чегато аз не знам какво трябва да се спестява и как да се харчи, и чекато тя, ниска Яна, от голия си дом ми е донесла нещо! Т. Влайков, Съч. II, 96. Когато завърши, ожени се без особена любов за богата еснафка, която му донесе зестра — апартамент с тежки мебели. М. Грубешлиева, ПП, 165. — Ама аз съм бил ял, бил съм пил, то не е твоя работа да ма съдиш за то; ако ям, бащино си ям, ако пия, бащино си пия. Ти мари, чуваш ли? Какво ми донесе от баща си и на какво имаш да заповядаш? Ил. Блъсков, ПБ I, 90. Длъжността на мъжа е да донесе вкъщи, а на жената да внимава да не са прахосва напразно. Ступ., 1875, бр. 4, 32.

3. Давам, осигурявам (приход, печалба и под.). Бива уволнен от работа .. Това го принуждава да започне омразната си адвокатска професия, която при това не му донася и доходи — той почти не взема възнаграждение за труда си. Лит. ХI кл, 9. Наистина, малко донася тая селска работа. Т. Влайков, Пр I, 107. Селянин имал две лозя: едното му донася 325 лева доход; ако второто лозе му донасяше 132 лева повече доход от първото, колко лева приход му донася второто лозе? К. Кърджиев, А, 45.

4. Прен. Ставам причина нещо да се появи, да възникне; причинявам, пораждам, докарвам. — Едно възстание, за каквото говорят водачите на Организацията и за което готвят народа, ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Д. Спространов, С, 79. Блага дума и поклон вреда никому не донасят. Ив. Вазов, Съч. IХ, 60. Помпите бълваха мощни струи вода .. Това са същите помпи, които донасят плодородието на Дунавската равнина и на Добруджа. К, 1963, кн. 9, 3. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дервент. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 54. Освободителната война донесла големи стопански промени и в града. Много от съществуващите дотогава занаяти западнали или изчезнали напълно. Ист. VII кл, 92. Отговори Дуко Посилнико: / "Слава богу, дедо калугере, / тизе нема при дувар да седиш, / че те качим на високи кули — / горе има ядене, пиене, / че ни млого радости донесе, / че погинал Гюрица войвода." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 70.

5. Прен. Разг. Ставам причина, правя някой да дойде до определено място; довеждам, докарвам. — Каква книга те е донесла в Котел, момче? Дълго се запъва и черви Добри, докато епитропът на църквата проумее хубаво какво тъкмо му е дотрябвало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 599. Ти далеч си от Рона кристална / и от родното слътце, климат! / Сиротице, каква чест печална / те донесе в тоз край непознат? Ив. Вазов, Съч. I, 139-140. Чужд ли в чужд край буря го донесе, / свой кът ли да види пак дочака? / Кораб — скитник. Бавно в порта спре се, / глухо котвата в нощта изтрака. Н. Ракитин, С II, 36. Тъй мислиш, мамо, ала реч на укор / не би изрекла ти дори в съня си, / а мисълта ти те донася тука, / при мен и погледът ти става ясен. Ив. Бурин, ПТ, 50. Бонапарт: — Ти из тая ли си земя? Селян: — Аз съм из Олиула. Бонапарт: — А!... Каков случай те донесе в тия предели? Хр. Драганович, НБ (превод), 24.

6. Прен. Разпространявам, съобщавам някъде новина, вест и под., научени другаде или отнасящи се до неща, станали другаде. Но също след няколко дни от село започнаха да пристигат тревожни вести. Донасяха ги хората, които Тенев и председателят на селсъвета с очевидното съдействие на Христо Железаря принуждаваха да подпишат заявления. Ст. Марков, ДБ, 402. Но друга новина изведнъж раздвижи редовете на нашата колона. Отде доде тя, кой първи я донесе — никой не знаеше. Й. Йовков, Разк. II, 178. Дали бе дошъл някой и бе донесъл някаква вест или вече дълго сдържана тревога отеднаж бе избухнала и селото сега приличаше на застрашен мравуняк — людете бързаха по тесните, криви улички като уплашени мравки. Д. Талев, И, 575. На 29-и, надвечер, секи замръзна на мястото си, като донесе стражата известие, че близо до Капуджика .. е пристигнала турска войска с топове. З. Стоянов, ЗБВ II, 143. Гореказаните наши приятели са бяха обещале да ни донасят известия за ония злодейства, които извършваха турците. П. Хитов, МП, 17. "Деспино, русо Деспино! / Що абер си ми донесла?" Нар. пес., СбБрМ, 447.

7. Прех. и непрех. Разг. Съобщавам нещо някому, уведомявам някого за нещо. — Жената, дето ми чисти сутрин, постоянно ми донася... Нали ходи навсякъде!... Казва, че щели да бомбардират... Щели да превърнат София в пепелище... М. Грубешлиева, ПИУ, 234. — Донесоха, че имало някаква сбирка у вас на младежи. Такова нещо... То аслъ твоята къща се е обърнала на сборище от хаймани. П. Михайлов, МП, 50. Едни [селяни] присядаха на пейките, препичаха се и мърмореха, други стояха вече сами на пост пред вратата и гонеха жените и децата от прозорците, трети отиваха до общината, чуваха какво се говори там и до‑

насяха всичко преувеличено. Ст. Даскалов, БМ, 33. // Долагам, докладвам нещо служебно. Войникът развълнувано донася: "Господин генерал, на триста крачки са до батареята!" Й. Йовков, Разк. II, 218. Такава писмена заповед получи от своя валипаша в Битоля и преспанският каймакамин. " .. Донасяйте ми своевременно за всяко нещо, което става и което вие ще предприемете във вашата кааза в смисъла на казаното по-горе." Д. Талев, ПК, 287-288. През нощта ромейските съгледвачи донесоха на императора, че пред проходите горят огньовете на голяма българска войска. А. Дончев, СВС, 783.

8. Прех. и непрех. Правя донос за нещо или за някого; доноснича. — Аз нищо не съм му шушнал [на старшията]... — Кой ти дума нещо на тебе, бе! — сърдито го [нисичкия горски] изгледа Никола. — Аз говоря за тия, дето му донасят. Ти щом не си от тях, не се обаждай. М. Марчевски, ГБ, 198. Казваха, че [Пешо] донасял за всичко в полицията. Няколко пъти правиха обиски на работници. М.Грубешлиева, ПИУ, 49. — Ти имаш много приятели, познати, ще ги обикаляш, ще приказваш с тях и ще ми донасяш — кой какво казал, какво рекъл. Д. Спространов, С, 161.

9. Остар. и диал. Довеждам. — Жив да ми го [убиеца] донесеш и ако го донесеш жив и читав, милион ще да ти харижа! Н. Бончев, Р (превод), 101.

10. Остар. За превозно средство — докарвам. В по-малко от един час влакът ще донася тука любителите на природата. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 35. Аз намерих моите гребци да обядват и да пият; разправих им, че съм в намерение да идем в Хавър през нощта ..; но те отрекоха да ни возят в същата варка, с която ни донесоха. Превод, Ч, 1875, бр. 6, 281. Русчук .. Вапорът "Видин" донесе 600 души войска от Силистра. НБ, 1876, бр. 51-52, 202. донасям се, донеса се страд. Храната се донася, войниците закусват и скоро всичко е готово за поход. Й. Йовков, Разк. II, 190. Но Бимби свирна презрително, дръпна картата и поръча за двамата вечеря от ордьовър, пуйка с кестени, десерт и вино, като даваше подробни наставления на келнера кое как да се донесе. Д. Димов, Т, 106. Стрина Илчовица, на която сърцето по-рано много беше наскърбено от думите и натякванията, що ѝ се донасяха от страна на стрина Венковица, .. мъчеше се и тя да бъде искрена към нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 301.

ДОНА̀СЯМ СЕ несв.; донеса̀ се св., непрех. За звук — достигам до слуха; дочувам се. От собата се донасяха смехове и закачки на децата. Т. Влайков, Съч. III, 305. Откъм воденицата веднага се донесоха весели и игриви звуци от хармоника. Елин Пелин, Съч. I, 95. Донесоха се вопли отнякъде — и викове, подобни на вик на елен. Н. Райнов, БЛ, 175. Завее вятърът, потропа като закъснял пътник на прозореца, нейде отдалече се донесе жаловито виене на някое куче. Хр. Максимов, СбЗР, 48. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жътварски песни. Елин Пелин, Съч. I, 27.

Донасям / донеса беда на (над) главата някому. Разг. Ставам причина да сполетят неприятности някого; създавам неприятности някому. Учител Гатьо се беше изкачил на един голям камък .. — Даскале, кажи слово оттам, — извика Иван Бухалът. — Върху кое? — За което щеш — обади се Головратът .. — За малкия пост, дето иде, — каза предпазливият хаджи Атанасия, защото се боеше от такива песни, които можеха да му донесат беда на главата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44-45. — Отговори на нашите въпроси и остави настрана своите проклятия, от които ни един от нас са не бои и които ще да донесат над главата ти по-големи беди и по-силни страдания. Л. Каравелов, Съч. V, 58. Донасям / донеса вода от девет дерета ( от деветдесет и девет реки; от девет кладенеца). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. "Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях. " Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател на стопанството, той би му издрал очите, би му донесъл от девет дерета вода, за да го накара да се откаже от думите си. Н. Каралиева, Н, 165.

Списък на думите по буква