ДОНЕСЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЕСЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Канц. Устно или писмено изложение със сведения, които се дават служебно на началство, власт и под. Майорът .. реши да измени първоначалния си план. Той ще дочака младши лейтенант Колев, а след това, с оглед на неговото донесение, ще замине или за застава "Ясен", или за другаде. Б. Несторов, СР, 114. Останал сам, Чугун разтвори донесенията на сътрудниците си. Той трябваше да направи още много пресмятания, да съпостави отделни съвсем изолирани факти, да ги комбинира с други. В. Нешков, Н, 183. // Съобщение, сведение. Пристигна донесение, че един български ескадрон избягал, щом забелязал румънските патрули. Й. Йовков, Разк. II, 222. През това време телефонът непрекъснато звънеше и постоянно прииждаха тревожни донесения. По всичко изглеждаше, че челните му части търпяха сериозни поражения. П. Вежинов, ВР, 121.

2. Донос. Розов мразеше анонимните доноси, на много от тях той направо не обръщаше внимание, защото знаеше, че зад всяко анонимно донесение се крие подлец или клеветник. В. Нешков, Н, 231. И все пак, въпреки сигурността на властника, чувството за самосъхранение го накара да порови из чекмеджетата си и подбере от донесенията срещу Петко по-важните. Ст. Даскалов, СЛ, 477. Той беше влязъл, и то съвсем случайно, при тоя секретар, за да вземе някои сведения за другия, горе, за когото имаше в кожената си чанта куп донесения и анонимни писма и когото трябваше да хване за ушите. Д. Калфов, Избр. разк., 6. Той отвори една папка и измъкна оттам цял куп донесения срещу Станкул. Ст. Марков, ДБ, 143.