ДОНИКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЍКЪДЕ нареч. В отриц. изречения. 1. До никое място. Докато се приготовляваше за път, Бурханлара прецени, че ако тръгне с мотоциклета си по шосето, доникъде няма да стигне. Шосетата бяха задръстени от бягащите немци. П. Славински, ПЗ, 172. Севда шеташе горе, боса, само по терлици. Но така не можеше да се кара, трябваше да си изплете чорапи, защото тъй, както беше, доникъде не можеше да излезе. Г. Караславов, С, 197.

2. До никакъв резултат, изход. — Отпуснали сте работата, Каменов. Така доникъде няма да стигнете. Жалко. Кр. Кръстев, К, 38. Младата жена го гледаше с невероятно кротки очи .. Трябваше да стане и да си върви .. Трябваше да прекрати тази игра, която нямаше да го отведе доникъде. Ем. Манов, БГ, 96. — Помни ми думата, Герджиков, това твое самочувствие доникъде няма да те докара. Й. Попов, ТС, 16. Трите момчета мълчаливо излязоха от кооперацията и се върнаха в портиерската стаичка на Коста. Макар да мълчаха, и тримата усилено размисляха, но мислите им доникъде не можеха да ги доведат. П. Вежинов, СО, 27.

3. В никаква степен; никак. Къде бяха хората, които пълнеха клуба и се стичаха на манифестациите? Сякаш партията беше се удавила в селските маси .. Казваше си: "Иначе и не може да бъде. Ние проспахме. Оказа се, че не сме подготвени доникъде." Ем. Станев, ИК III и IV, 459.