ДОНИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНЍСАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); донеса̀, ‑ѐш, мин. св. донѐсох, прич. мин. св. деят. донѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и (диал.) донѐл, св., прех. Донасям. Скоро се започва шетня около огъня: — всеки дониса по нещо за ядене от колата си, сгрява го и вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Детенце малко с поглед лазурен, / .. / Всякой по-нов час тебе дониса / чувства по-нови, що не познаваш. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Гледаше как селянките донисат [в черква].. червени яйца по няколко, като някои от тях слагат пред святите образи, а някои занасят да ги тургат до гробовете на починалите свои. Ил. Блъсков, ДБ, 80-81. донисам се, донеса се страд.