ДОНКИХОТОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНКИХО̀ТОВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Присъщ на донкихотовец; донкихотски. Понякога тя леко поруменяваше и тогава той с бурна и сладка тревога се питаше дали тя не проявява някакви чувства към него или това е само благодарност към неговия донкихотовски жест. Л. Дилов, ПБД, 149. "Не е ли нашето благородство към другите донкихотовско, нашата справедливост към другите народи несправедливост към своите?" Д. Талев, ГЧ, 161-162. За какво бе водил той борба? За справедливост и свобода? Тук имаше недоразумение. Не беше ли се борил срещу еснафите, простаците, властниците, без да разбира, че воюва за собственото си спасение против един свят, в който се задушаваше? В тая донкихотовска борба убитите от него станаха убийци на самия него. Ем. Станев, ИК III и IV, 430. Увличаше се във всичко с донкихотовска страст.