ДОНОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀НОС м. Тайни сведения за лице, съобщени на висшестоящ в служебно отношение или на властта с цел то да бъде злепоставено политически или служебно; донесение. Не изпущаше никой предлог да го нагруби пред другите и никой случай — да направи донос против него пред ония, които разполагаха със съдбата на Каранова. Ив. Вазов, Съч. VII, 182. Розов мразеше анонимните доноси, на много от тях той направо не обръщаше внимание, защото знаеше, че зад всяко анонимно донесение се крие подлец или клеветник. В. Нешков, Н, 231. Той [ветеринарният лекар] си спомни и за събранието, което беше устроил в едно планинско село, .., но в което се увлече и почна да говори за Съветския съюз. После той откри с неприятна изненада, че в събранието се беше вмъкнал кметът, който щеше да направи веднага донос в околийското управление. Д. Димов, Т, 394. По време на въстанието от 1876 година по донос на габровските чорбаджии турците арестували всички учители. Г. Константинов, ПР, 98. От повечето учени европейски пътешественици в България само няколко души са пътували с добра цел; а останалите са подлизвали на турското правителство... Техните описания са биле чисти доноси против угнетената рая. З. Стоянов, ЗБВ I, 57.

— От рус. донос.