ДОНОСИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНОСЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Доносник. Той турял в действие кървавия закон за оскърбение на величеството, според който даже тези, които бяха са промълвили непочтително за императора, подлежали на смъртно наказание, а доносители щедро са награждавали от имуществото на осъдения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 269-270.