ДОНОСНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до доносник и до донос. По много неща личеше, че изпълнява полицейски, доноснически служби. П. Михайлов, МП, 68. Да сътрудничи человек в такова списание, очевидно, означава да одобрява политическите му тенденции, да е солидарен с доносническия му характер. Д. Благоев, ЛСК, 75.