ДОНОСНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СНИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Качество на доносник. Виждаш ли, по върховете се живее по-добре, и облаците, и звездите са по-близо. А то долу хората ти досаждат с глупостта, с безчестието, лъжата и доносничеството си... П. Михайлов, ПЗ, 93.

2. Правене на доноси. — Ти повишаваш своите служители според угодничеството им пред тебе, укриваш техните слабости, насърчаваш доносничеството... Н. Каралиева, ТД, 76. Стремежът към висок успех и към завоюване на "благонадеждност" разпалваше доносничеството. П. Илиев, ЛВ, 41.