ДОНОСЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СЧИК, мн. ‑ци, м. Остар. Доносник. Отде бе научила турската власт, че демонът на империята е в Букурещ и че предстои да се връща? Сигурно вътре в организацията имаше вече доносчици и шпиони? Ст. Дичев, ЗС II, 593. Като писар Венко много се отличи — остави един дневник, пълен с доноси против селяните.. След девети септември босилковчени намериха този дневник в околийското управление и веднага повикаха доносчика да даде обяснение. К. Калчев, УЧС, 7. Методиев беше сигурен, че бившият доносчик на полицията не се е примирил с властта на комунистите. М. Марчевски, П, 150. Съществува нещо, от което се раждат провокатори. То почти винаги е принудата. А тя може да бъде не само заплаха за живота, а и заплаха за хляба, за службата, за общественото положение. Принудата прави от неиздържалия мъките — провокатор, от служащия — лакей, от неговия колега — доносчик. Д. Жотев, ПМИ, 22-23.

— От рус. доносчик.