ДОНО̀СЯ

ДОНО̀СЯ1. Вж. доносвам1 и доносям1.

ДОНО̀СЯ

ДОНО̀СЯ2. Вж. доносям2.

ДОНОСЯ

ДОНОСЯ3, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Донасям. Едва-едва само доноси тънкият ветрец проточената и жална песен на някои по-гласовити жътварки от срещния полегат баирец. Т. Влайков, БСК II, 174. Секи ден той ми хляб доноси. Л. Каравелов, Съч. I, 114. Що доноси един час, не доноси година. П. Р. Славейков, БП II, 221. — Расти ми, расти, борике, / .. / Тебе е мака майчица, / че заран рано дооди, / студена вода доноси, / та ти корена полива. Нар. пес., СбНУ ХLI, 401. Ветър вее, босильок лелее, / та ми мене миризма доноси. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 527. донося се страд.

ДОНО̀СЯ СЕ несв., непрех. Донасям се.

Списък на думите по буква