ДОНОСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНО̀СЯМ¹, ‑яш, несв.; доно̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Доносвам¹. доносям се, донося се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОНО̀СЯМ², ‑яш, несв., прех. Остар. и диал. Донасям. До само̀ къщата .. имаше една голяма ошавлийка слива, от каято лятно време леля Гена често ни доносяше сладки сливи за ошав. Т. Влайков, Съч. II, 3. Цветните билки благоухаят, вятърът им разнасяше миризливия прашец и го доносяше до ноздрите на пътника. Ц. Гинчев, ДТ, 19. Адвокатската Линколнова практика му доносяла добри доходи. ПЧ, 1871, кн. 4, 60. Секи път, кога скороходецът доносял известие, че Филип презел еди-кой си град, .., малкото му момче се наскърбявало и говоряло със сълзи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 238. "Хайде ме, либе, заведи, / в бащини ми ливади, / във високите грамади, / да се хората не плашат / па ката заран доходяй, / та си ме, либе, споходяй, / по капак малко доносяй." Христом. КМ II, 35-36. "Меня ма, мамо, змей либи. / Ката вечер дохожда, / по една ябълка донося." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 171. доносям се страд. От лявата страна на престола в черковата стои особено отделение, гдето ся приимат дарове от верните, които ся доносят в олтара. З. Петров и др., ЧБ (превод), 18.

ДОНО̀СЯМ СЕ несв.; доно̀ся се св., непрех. Донасям се.