ДОНОШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОНОШЀНИЕ, мн. ‑я, ср. Остар. Книж. 1. Донесение (в 1 знач.). Истина ли е, не е ли, че разсилният Дамянов е произвел кражбата не знам; но Исаиев е прибързал много и преди да я разгласеше в колоните на Български страж, .., трябваше най-изпърво да дадеше доношение на прокурора и ако той не пожелаеше да дава под съд Дамянова, то тогава той сам, Исаиев, да заведеше на своя сметка дело против същия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 98-99. Ще речете, че това [турското] правосъдие — в дълбокото свое човеколюбие и праводушие — като не можеше изведнаж да повярва изложенията на европейските комисаре, изпрати свои собствени очи на мястото, за да види, дали не са сгрешиле те в доношенията си. НБ, 1876, бр. 32, 123. Доношенията на Едип ефенди, че в Пазарджийско турците биле убивани и други такива, не са нищо, освен безсъвестни клевети. НБ, 1876, бр. 25, 99.

2. Донос, донесение. От своя страна той ся обърна към последните [директорите] с оплаквания и доношения противу някои от членовете на общината и на училищното настоятелство. П. Р. Славейков, ГУ, 44.