ДООБВЪ̀РЗВАМ

ДООБВЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; дообвъ̀ржа, ‑еш, мин. св. дообвъ̀рзах, св., прех. 1. Обвързвам, връзвам, овързвам и това, което е останало да се обвързва; обвързвам докрай. Да дообвържа денка и тръгваме.

2. Обвързвам, ангажирам някого напълно, докрай. Това дете го дообвързваше, напомняше му задълженията към тая къща. дообвързвам се, дообвържа се страд.

ДООБВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; дообвъ̀ржа се св., непрех. Обвързвам се, ангажирам се напълно, докрай.

Списък на думите по буква