ДООБЗАВЕЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДООБЗАВЀЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообзавеждам и от дообзавеждам се. Нови модерни шкафове, инсталации и всичко останало, необходимо за дообзавеждане намясто, бяха осигурени за повечето аптеки в столицата. ДООБЍРАМ, ‑аш, несв.; дообера̀, ‑ѐш, мин. св. дообра̀х, прич. мин. св. деят. дообра̀л, св., прех. Бера, обирам и това, което е останало да се бере; обирам докрай. Хората дообираха последните клечоци от дръвниците. Г. Караславов, ОХ II, 379. Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябваше да вароса стените, да дообере баберките, имало недообрани лози. Ем. Станев, ИК III, 89. Велика и младата вдовица Кина подраниха и отидоха на нивата да дооберат царевиците. К. Петканов, МЗК, 239. дообирам се, дообера се страд. Жетвата започваше, имаше пашкули да се дообират, царевиците трябваше да се окопават и прореждат... Г. Караславов, ОХ IV, 98.

ДООБЍРАМ СЕ несв.; дообера̀ се св., непрех. Разг. 1. Изразходвам докрай, напълно нещо свое (обикн. материални средства). — Мене наистина ме учудва твоето спокойствие. Дообрали сме се вече до стотинка, а тебе все още ти се струва, че ще тръгне някак. Д. Калфов, Избр. разк., 80.

2. Обикн. за материални средства, храна и под. — изразходвам се, свършвам се докрай, напълно. На седмия ден, пак неделя, решиха да се прибират. А и храната им се беше дообрала вече до трошичка. Д. Калфов, ИТШ, 114.