ДООБМИСЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДООБМЍСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообмислям и от дообмислям се. Идеята, че преди да бъде лекар съм длъжен да бъда гражданин, беше за мене едно просветление — а трябваше да прекъсна дообмислянето ѝ. П. Славински, ПЩ, 150.