ДООГРЍЗВАМ

ДООГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; доогриза̀, ‑ѐш, мин. св. доогрѝзах, св., прех. Гриза, огризвам и това, което е останало да се огризе, огризвам докрай. — Потърсиха един местен цигулар да посвири на керванджиите, но той, подучен от кулаците, отсече: — Дума да не става. Мога ли аз да свиря, когато в селото има хора, които плачат! Тогава го емнаха керванджиите: .. — Отсега натъй ще свириш на трудовия народ и няма да се увърташ покрай чифликчиите да ближеш паниците им и да доогризваш кокалите от трапезите им. А. Каралийчев, ПД, 71-72. доогризвам се, доогриза се страд.

Списък на думите по буква