ДООЖЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; доожъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. доожъ̀нат, св., прех. Ожънвам и това, което е останало да се ожъне, ожънвам докрай; дожънвам, доизжънвам. Той доожъна нивата, остави сърпа и посегна към стомната с водата. доожънвам се, доожъна се страд.