ДООЗЛОБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДООЗЛОБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доозлобя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. Озлобявам някого напълно, докрай. Те [реквизициите] не можели да не доизтощят и доозлобят производителя от Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 161. Щастливият вид на двамата я доозлоби, омразата и завистта Ј вече нямаха предел.
ДООЗЛОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; доозлобя̀ се св., непрех. Озлобявам се напълно, докрай.