ДООМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДООМЍТАМ, ‑аш, несв.; доометА̀, ‑ѐш, мин. св. доомѐтох, прич. мин. св. деят. доомѐл, св., прех. 1. Мета, омитам (в 1 знач.) и това, което е останало да се мете, омитам нещо докрай; доизмитам. Трябва да доомета двора и едва тогава майка ми ме пуска да изляза.

2. Омитам (в 5 знач.) напълно, изцяло; доизмитам. Игуменката доомете чинията си.. и кукувичегроздовите Ј очи опипаха състрадателно зачервените лица. Д. Вълев, З, 69. доомитам се, доомета се страд.