ДООПУСТОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доопустоша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Опустошавам напълно, докрай. доопустошавам се, доопустоша се страд. Тая нещастна гора, полуопустошена от стихиите, продължава да се доопустошава от человеците. Ив. Вазов, Съч. ХV, 42.