ДООРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДООРА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доора̀, ‑ѐш, мин. св. ‑ах, св., прех. Изоравам и това, което е останало да се оре, изоравам докрай; доизоравам. Нивата на Иван беше изорана повече от половината и ралото стоеше на междата. Навярно Иван днес ще я доорава. Елин Пелин, Съч. III, 155. После се съблякъл, огледал дрехите си, поизмил се като човек и се върнал; самичък си доорал браздите. Й. Вълчев, РЗ, 22. През един дъждовен есенен ден Стамат ореше на нивата си до придунавската падина. Вечерта той окъсня — бързаше да дооре лехата. Ст. Марков, ДБ, 485-486. Цял ден не седна Тричко. Капна от умора, капнаха и кравиците, но доора нивата. Ст. Даскалов, МЧ, 45. дооравам се, доора се страд.