ДОПА̀ДАМ

ДОПА̀ДАМ1, ‑аш, несв.; допа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех.С предл. на. 1. Предизвиквам у някого добро чувство, добро разположение към себе си, предизвиквам задоволство у някого; нравя се, харесвам се. Загорецът допадаше на старите. Ни рода му знаяха те, нито от къде е, ала който веднъж бе срещнал кроткия Бойков поглед и чул свирката, що хортува вместо сърцето му — не му трябваше повече. П. Тодоров, И I, 95. Изглежда, че и аз му допаднах .. и се сприятелихме някак си неусетно. К. Калчев, ДНГ, 101. Той хареса Станка, допадна му нейната прямота, нейната пъргавина. Г. Караславов, ОХ II, 385. Салчо слушаше и сам се учудваше, че тия думи разпалваха кръвта му, те му допадаха, опияняваха го и той се прибираше обнадежден и щастлив в дома си. П. Стъпов, ЖСН, 30.

2. Подхождам, съответствам на нещо. Късите мартенски дни, ту слънчеви, ту ветровити и дъждовни, много допадаха на душевното състояние, в което беше изпаднал напоследък Евлоги. А. Гуляшки, Л, 204. Зафана той Ботевата: "Тежко, тежко, вино дайте!" .. И сега най-много сякаш тя допадаше на неговото тъжно и пропито от незадоволство настроение. Т. Влайков, Съч. III, 29. Хладни и пресметливи грабители, те [викингите] биха плюли на всяко божество и биха се кланяли и на Буда и на Мохамеда едновременно, ала все пак най допадаше на склонностите и знанията им вярата в Один и Валхала. А. Дончев, СВС, 654. И двамата хусари бяха еднакво едри и силни мъжаги, личеше си, че и на двамината оръжието бе харесало и допаднало на силата и ръста. Ст. Загорчинов, ДП, 320. Кортес, като слушаше това известие, което много добре допадаше на целта му, много ся зарадва. П. Кисимов, ОА II (превод), 94.

ДОПА̀ДА МИ несв.; допа̀дне ми св., непрех. Изпитвам задоволство, удоволствие от някого или от нещо; харесва ми, нрави ми се. — А то не е кой знай какво, ами... приляга ми тая работа. И някак си... как да я река, пустата му дума... Допада ми ха, допада ми да продавам и туй то! Ст. Марков, ДБ, 27. Много му допадаше и много му бе кеф, че младата му снаха излезе такава разговорна и сладкодумна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200.

ДОПА̀ДА МИ СЕ несв.; допа̀дне ми се св., непрех. Остар. Допада ми. — Е, госпожа графице, как ви се допада в новия кабинет? П. Тодоров, МГ (превод), 22. Кънчо наглед беше доста отърсен и приличен момък. Той ѝ се допадна. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 250. Ако да можах да върша всичко по волята си, наместо да ходя да търся женитба, която не ми ся допада, аз бих избрал една мома по волята си... М. Балабанов, ДБ (превод), 88-89.

ДОПА̀ДАМ СЕ несв.; допа̀дна се св., непрех. Остар. Допадам1 (в 1 знач.). — Отнеха ми жената... и искаха да ме убият. — И ти искаш да си отмъстиш? — Искам. На хана се допадна тая искреност, що звучеше в думите на Радиола. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 97. Шпаньолците разменили от дивяците много злато за игли, мерджане, мъниста и други ситнории, които ся допаднали на островитянете. Г. Йошев, КВИ (превод), 251.

ДОПА̀ДАМ

ДОПА̀ДАМ2, ‑аш, несв.; допа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Дохождам, пристигам някъде, обикн. неочаквано или случайно; попадам, озовавам се. — Добре дошли! .. Седнете. Е, кога допаднахте? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 52. Живели си хората тъй, докато един ден при тях допаднал, кой знае откъде, пришелец. Хр. Пелитев, Пулс, 1976, бр. 13, 16. Както се мъдрели край огнището, годежарите допаднали. Сестрите ги посрещнали мълчешката и на всекиго подали столче да седне. Ст., 1968, бр. 1180, 3. Русите допадат откъм Дунав и първо заемат тамошните Русчушка и Силистренска области. ПСп, 1876, кн. 11-12, 105. Турчин допадна, мажка моме, йотвън на дворан. / Йот конян слиза, мажка моме, за тебе пита. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 114.

ДОПА̀ДАМ

ДОПА̀ДАМ3, ‑аш, несв.; допа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. Падам докрай (Ст. Младенов, БТР). Допаднаха и сетните листа. Ст. Младенов, БТР I, 575.

2. С падане достигам до някъде (Н. Геров, РБЯ I). Допадна до дъното. Н. Геров, РБЯ I, 340.

Списък на думите по буква