ДОПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОПЍВАМ, ‑аш, несв.; допѝя, ‑ѝеш, мин. св. допѝх, прич. мин. страд. допѝт, св., прех. Пия, изпивам и това, което е останало неизпито, изпивам докрай. След обяд старите допиват виното си на сянка в оживени разговори за това, което е и което е било. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Когато Бенко се върна при огъня, Виктор беше станал и бързо допиваше чая си. Ал. Бабек, МЕ, 275. Двамата възрастни хора, мъж и жена, които допиваха бирата си, радушно му кимнаха. Ем. Манов, БГ, 89. И като изрече тия думи, войводата поднесе чашата до устните си, ала не допи виното до края. Ст.Загорчинов, ДП, 378. — Е, казвай да видим що си направил, накъдето си ходил, — каза той, след като допи първата чашка кафе. З. Стоянов, ЗБВ I, 360. допивам се, допия се страд. В деня на своята сребърна сватба,.., Матей Матов се почувствува изведнъж много зле и легна на легло .. За празника това беше истински удар; той продължи, докато се дояде яденето и се допиха чашите. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 339-340.

ДОПЍВА МИ СЕ несв.; допѝе ми се, св., непрех. Обхваща ме желание да пия, започва да ми се пие. Като изяде тоя път по-бавно хляба, Пачо се почувствува съвсем сит и му се допи вода. Т. Харманджиев, КЕД, 37. — Ще пиеш ли едно турско? — .. и посегна да включи котлончето, на което си вареше по всяко време кафе, щом му се допиеше. Ст. Даскалов, ЕС, 151. След като дълго се бях хранил с черешови шушулки,.., на мене неудържимо ми се допи мляко. Н. Хайтов, ПГ, 104.

ДОПЍВАМ СИ несв.; допѝя си, св., непрех. 1. Допивам. Няколко души, изправени в полукръг до тезгяха, си допиваха на крака. П. Михайлов, ПЗ, 139.

2. Пия още, пия допълнително. Забрани му да води вкъщи пияни приятели да си допиват и Васил не ги водеше. Т. Монов, СН, 181.

3. Пия още колкото ми се иска да пия, пия до насита. Плати и отиде в пивница "Драгоман", да си допие спокойно с нашенско вино. Т. Харманджиев, КЕД, 103.