ДОПИНГЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Прич. мин. страд. от допингирам като прил. Нов. Спорт. Който е използвал, употребил допинг. От 10000 допингирани [спортисти] в ГДР нито един не е хванат на олимпиада. ДТ, 1998, бр. 9, 27. Полицията арестува допингиран колоездач.