ДОПЍРАНЕ

ДОПЍРАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от допирам1 и от допирам се. Слави пристъпи към Ганка и несмело пое ръката ѝ. И може би това допиране до нея възпламени всичкия скрит огън в душата му, та по лицето му изведнъж проигра гримаса, изразяваща и плач и радост едновременно. Д. Немиров, Д № 9, 128. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Тя се спусна да къса малките розови цветенца и извикваше при всяко допиране до тях. Елин Пелин, Съч. V, 14-15. Той [бай Ганьо] е главно смешен в различните допирания със западната "култура". Г. Бакалов, Избр. пр, 290.

ДОПЍРАНЕ

ДОПЍРАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допирам2 и от допирам се.

Списък на думите по буква