ДОПИРА̀ТЕЛЕН

ДОПИРА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Мат. Който е насочен към дадена крива линия по права линия, имаща с кривата една обща точка. Окръжности, които имат една обща точка, се наричат допирателни окръжности. Планим. VIII кл, 50. Равнина, която има с кълбовата повърхнина само една обща точка, се нарича допирателна равнина на кълбото. Стереом. Х кл, 91. Главното преимущество на конусните кранове се състои в добрата херметичност между допирателните повърхнини, за което е необходимо затворът постоянно да се притиска към тялото. Д. Вълков, Х, 97.

2. Като същ. допирателна ж. Мат. Права линия, която се допира до окръжност; тангента. Права линия, която има само една обща точка с окръжността, се нарича допирателна към окръжността. Планим. VIII кл, 47. За да бъде съпротивлението, което се оказва на вилката, по възможност най-малко в момента на избутване, палците трябва да са насочени по допирателната на колелото. Е. Чичов, В, 60.

Списък на думите по буква