ДОПЍСВАМ

ДОПЍСВАМ, ‑аш, несв.; допѝша, ‑еш, мин. св. допѝсах, св., прех. Пиша, написвам и това, което е останало да се пише, написвам докрай. "Тичай при Влайков! Само той може да ти помогне! Тогава Влайков може да е на обедна софра, може да дописва нещо..

— оставя залъка, слага писалката върху недописания ред, става и — тръгва. Г. Райчев, СбЦГМГ, 345. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителката Сълза Младенова,.., дописваше свидетелствата на децата. Елин Пелин, Съч. II, 111. Поручик А., на когото бяха възложили да разпита заловените руски пленници, привършваше вече работата си и дописваше последните редове на бележките си. Й. Йовков, Разк. II, 229. Ние седнахме да напишем заявлението, а домакинята отиде да приготви кафе .. Пихме кафе, дописахме заявлението и станахме да търсим Вешовски. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. Зарязахме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7. дописвам се, допиша се страд. Йордан Йовков отнасяше в театъра напълно завършена пиеса и никому там през ума не минаваше, че трябва да "се доработва", "да се дописва", "да се преписва". Н. Лилиев, Сб??СЕП, 427.

Списък на думите по буква