ДОПИСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ПИСНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Сътрудник на вестник или списание, който изпраща дописки; кореспондент. — Вие какъв сте? .. — Военен дописник — .. Ходиш по бойната линия, наблюдаваш сраженията .. — и каквото виждаш, описваш. П. Вежинов, ЗЧР, 135. Но Иа не се обади вече .. Вкъщи у нея чакаха стотина дописници от всички големи европейски и американски вестници. Елин Пелин, ЯБЛ, 132. Изложението, .. публикувано във в. "Време" .., разкрива решителния характер на историческата схватка между народа и чорбаджиите в Карлово, каквито схватки според неизвестен карловски дописник "съществуват почти в повечето български градове и села". Ив. Унджиев, ВЛ, 31. За да са знае какво работят въстаниците, тряба да са разпратят дописници по сичките точки на действията им, щото народът ни да получава навреме точни известия. НБ, 1876, бр. 19, 76.